Има периоди в живота на човека, когато сякаш светът се е стоварил отгоре му. Нищо не върви или по-точно върви надолу и надолу. Без работа, без пари, с един куп натрупани сметки и провалени планове...Казват, че най-важното е да мислим позитивно в такива трудни моменти и...нещата ще се оправят. И аз така правя, мисля позитивно. Започвам всеки ден с мисълта, че съм жива и здрава, както и хората около мен. Изпращам десетки СВ-та на разни фирми и всеки ден съм с очакването,че ще изберат мен сред стотиците кандидати. Тцът. Ден след ден. Пак тцът. Започнах да ходя лично от фирма на фирма. Преживях десетки пъти унижението на отказа и затръшването на врати пред носа ми. Казвах си ,мисли позитивно и не се отказвай. Нали така пишат в онези книги, дето те учат как да живееш, как да си успешен, как да печелиш пари, приятели и каквото там искаш.  Пълни глупости в общи линии. Сетих се и за онази притча с бележката, на която пишело "Няма да е все така". Вярвам, че нещата ще се оправят и този път. Знам, защото съм го преживявала вече неведнъж. Само се чудя, колко зле трябва да стане положението, за да се оправи. И честно да си призная, уморих се да съм позитивна!